Медицински център Доверие СБТ

Профилактични прегледи за служители

РЕГИСТРАЦИЯ

FacebookTwitterGoogle Plus

Регистратура: 02 / 9845690  0882 215212

BG EN

Генитален херпес

Генитални херпесиГениталният херпес е вирусно заболяване, което се предава по полов път и протича с образуването на кожата, полулигавиците и лигавиците на половите органи с болезнени мехурчета, които впоследствие се пукат.

Херпесните инфекции при човека се причиняват от ДНК вируси от сем. Херпесвириде – тип I и тип II. Локализацията по половите органи се причинява в 80% от случаите от серотип-2 и в 20 % от случаите – от серотип-1. По време на първичното заразяване вирусът засяга локалните неврони, достигайки до дорзалните ганглии, където може да остане за дълго време в спящо състояние, като в този латентен стадии е неоткриваем.

Проучванията показват, че в 20 % -30% от сексуално активните хора в репродуктивна възраст са инфектирани с генитален херпес, като 10% от тях са с клинично изявено заболяване. Заразяването става от здрави вирусоносители, като пътищата на предаване са свързани със сексуален, анален и орогенитален контакт. Посочва се, че придобитият херпес по време на бременност е 2 % от бременните.

След инкубационният период от 2-20 дни заболяването се изявява като първична, рецидивираща и субклинична форма на инфекцията.

 

Първичният генитален херпес се причинява от двата типа херпесни вируси. Съобщава се, че инфекциите със серотип II са по-тежки, с по-продължителни локални и системни симптоми. Клиничната картина е по-тежка при жените, отколкото при мъжете.

 

Заболяването започва с „мравучкане“ и парестезии. По-късно се появяват локалните симптоми – болка, парене, оплакване при уриниране, влагалищно и уретрално течение, умерено увеличение на лимфните възли.

Обективно по външните полови органи и входа на влагалището се установяват зачервени зони, а на кожата и върху тях – множество мехурчета. Постепенно мехурчетата се пукат, оформят се язвички със сивобелезникав секрет. Влагалищната лигавица е зачервена и оточна. Понякога клиничната изява може да обхване само маточната шийка. Общите симптоми вследствие на това включват температура, главоболие, втрисане и болки по мускулите, особено силно изразени в първите 3-4 дни на заболявантето. Така описаните изменения се проявяват от 4-15 дни, като постепенно зоните се покриват с корички и зарастват обикновено без белег.

Пелвиторните инфекции са индивидуални и са в зависимост от вирулентността на отделния тип вирус, имунния статус на индивида. При някои пациенти има тежка сакрална невралгия. Субклинични форми на инфекцията се среща при 70-80% от серепозитивните пациенти. Майчино-феталната трансмисия при бременните става по време на раждането – при наличие на херпесни зони по половите органи и рядко – трансплацентарно.

Въпреки това, жените с анамнеза за генитален херпес подлежат на епидемиологичен контрол, тъй като при латентните форми на заболяването има високо насищане и те представляват източник на инфекция.

В тази връзка при пациентките с първична инфекция или субклинична форма на инфекцията раждането трябва да завърши чрез цезарово сечение, поради високият риск за херпесна инфекция за новороденото – перинатални инфекции при новороденото, енцефалит.

На практика, за диагнозата най-точна е ДНК-типизацията на вируса чрез вземането на секрет и изследването му.

Д-р Стояна Павлова

 

 

 

Share