Медицински център Доверие СБТ

Профилактични прегледи за служители

РЕГИСТРАЦИЯ

FacebookTwitterGoogle Plus

Регистратура: 02 / 9845690  0882 215212

BG EN

Оценка на нивото на стрес при жени с репродуктивни нарушения

Оценка на нивото на стрес при жени с репродуктивни нарушения Съществуват многобройни дефиниции на стреса. Той се манифестира като физическо, психическо или социално нарушение при индивиди, неспособни да се справят с по-високи очаквания или изисквания. Поставен под въздействията на външни фактори, организмът се опитва да се адаптира към особените условия и това поражда реакция, обозначавана като алармена, или наречена още от Ханс Селие – „стресова реакция“. Сам по себе си стресът е нормална реакция на организма, която му помага да се адаптира към промените. Стресът в нашия живот е неизбежен. Той е нормален спътник в ежедневието ни и е строго индивидуално преживяване. Проявява се в разнообразни форми и засяга различни възрастови и социални групи. Най-застрашени са младите хора, които живеят интензивно. Неконтролируемият, непреодолим и постоянен стрес може да доведе до тревожност, депресия, имунна супресия, кардиоваскуларни или репродуктивни нарушения.

Най-честите ендокринни нарушения в репродукцията при жени се дължат на синдрома на поликистозните яйчници, хиперпролактинемия и тиреоидна дисфункция.

 

 

Поликистозният овариален синдром е една от най-честите ендокриопатии и обхваща 8-10% от жените в репродуктивна възраст. Характеризира се с прояви на хиперандрогенизъм – акне, наднормено тегло, алопеция, овулаторни и репродуктивни нарушения. Натрупват се все повече данни, че засегнатите жени са с повишен риск от емоционална лабилност и промени в настроението, показват по-силно изразени психологически разстройства, депресии, тревожност, по-ниска степен на удовлетвореност от живота. Клиничните прояви на хиперандрогенията в съчетаниее със затлъстяване и безплодие несъмнено могат да причинят емоционален стрес. Намерена е връзка между по-високите нива а серумния тестостерон и депресивните прояви при такива пациентки. Уставонено е, че високият индекс на телесната маса, вследствие на инсулиновата резистентност и хиперинсулинемията при жени с поликистозен овариален синдром е рисков фактор за стрес и незадоволително качество на живот. Налага се заключението, че поликистозният овариален синдром оказва негативно въздействие върху качеството на живота.

Пролактинът е хормон, който притежава голяма биологична активност с ефекти върху репродуктивната регулация, хомеостазата и имунитета. Счита се, че той е подчертано стресов хормон. Доказано е, че пациентки с менструални нарушеня, галакторея и други признаци на повишено ниво на плокатин – хиперпролактинемия, имат значително по-стресиращ начин на живот в сравнение с останалите.

Активирината хипоталамо-хипофизо-адренална система потиска хипотоламо-хипофизо-гонадната. Изявата на автоимунната тиреоидна болест зависи до голяма степен от баланса на имунният отговоро, който от своя страна се активира от стреса. Тиреоидната дисфункция, изявила се като хипертиреоидизъм или хепотиреоидизъм, може да предизвика тревожност, емоционална лабилност, безсъние, депресивни състояния, които влошават качеството на живот и водят до стресиращ начин на живот.

При жените с поликистозен овариален синдром със значимо прогностична стойност за състоянието на стрес са естрадиол и съотношението на лутеинизиращия хормон/фоликулостимулиращия хормон.

При жените с хиперпролактинемия и тиреоидна дисфункция значимост показва само нивото на уринния кортизол за 24 часа.

Поликистозният овариален синдром, хиперплоктинемията и тиреоидната дисфункция са най-честите ендокринни заболявания, водещи до нарушения в репродуктивната функция на жените. Нарастващият брой доказателства за намалено качество на живот, нарушение в настроението и други изяви на психосоциалния стрес при тези заболявания налага по-прецидна оценка на свързаните с тях психосоциални проблеми.

Докато хиперпролатинемията и тиреоидната дисфункция са с уточнен диагностично-терапевтичен алгоритъм и в хода на лечението стресът обикновено отзвучава, особено след овладяване на основоно заболяване, то при поликистозния овариален синдром се наблюдава разнопосоченост, както в първоначалните клинични изяви, така и в изявите на отделните клинични симптоми по време на лечението. Разнородната клинична симптоматика и липсата на дефинитивното й повлияване обяснимо може да доведе до по-силен психоемоционален стрес.

При поликистозния овариален синдром се съобщава за по-високи нива на емоционален стрес и намалено качество на живот, които се свързват с основните изяви на синдрома – хиперандрогенизъм, наднормено тегло и репродуктивни нарушения. Момичетата с поликистозен овариален синдром имат 3-4 пъти по-големи притеснения относно бъдещото си забременяване, отколкото останалите момичета и млади жени. След въпросите, свързани с теглото, по тежест се нареждат окосмяването и инфертилитета. Повишеното окосмяване е свързано със засилена тревожност и психосоматични симптоми. Поради това, че поликистозният овариален синдром се манифестира преди всичко по време на този период от живота на жените, когато търсенето на партньор, сексуална активност и репродукция са много важни, техните козметични и психосоциални детерминанти предизвикват дълбок емоционален дистрес, депресивни епизоди, хранителни разстройства, дори повишена честота на опитите за самоубийство. Съответното лечение, подобряващо симпотматиката на телесното тегло, повишеното окосмяване, менструалните нарушения и инфертилитете, ще намали психологическия стрес и ще подобри качеството на живота. Затова една подходяща психотерапия и автотренинг, атмосферата в семейството и работата, подкрепата от приятелите са много важни фактори. Пациентите трябва да познават заболяването и да се изясни протичането му, за да се профилактират усложненията.

 

Д-р Стояна Павлова

Share